Истината за приватизацията
„ Шест месеца, до момента в който сме във фокуса на Европа, да се изговорят всички нелепости, които на някого му дойдат на акъла “. Така министър-председателят разказа задачата на готвения от опозицията замъглен избор на съмнение. За него са ясни единствено две неща. Първо - срокът на внасяне (в навечерието на европредседателството). И второ - че е изцяло безперспективен, неправилен и ненужен. Тъй че министър-председателят е прав. При това освен за съответния миг и съответния мотив, само че и по принцип - в последно време в българската политика пада огромно „ чесане на езиците “ с празни приказки и всевъзможни нелепости. Пример за това даде обаче и самият министър председател - във въпросното си изказване той отговори на желанието за избор на съмнение със също толкоз безперспективната и безсмислена самодейност " да се върнем в целия престъпен преход на приватизацията ".
Банална концепция
Освен че е безперспективна и безсмислена, тази самодейност е и извънредно банална и изтъркана от приложимост. Може би е не запомнил, само че самият министър председател преди година към този момент се закани да прави „ тотална проверка на приватизацията ". И не е единствено той. Един президент непрестанно повтаряше „ да се отворят досиетата на прехода “, а още преди 16 години един основен прокурор, който ще се запомни основно с неспирните си провокации към здравия разсъдък, гръмко плашеше с инспекция на всички раздържавени предприятия. Днешният основен прокурор пък преди няколко месеца отсъди, че „ има закононарушения в доста случаи (на приватизация) “, само че се оплака, че „ давностният период за неизгодни покупко-продажби е от дълго време изминал “ и „ чертата е теглена “. И ето, че сегашните ръководещи се канят да отстранят това стеснение със „ законодателни промени във връзка с отпадането на отминалостта за закононарушения при приватизационни покупко-продажби “. За да може, по думите на премиера, „ отминалостта за приватизация да върви дружно с този избор на съмнение “.
" Криминалната " приватизация
За да забележим какъв ще е този път резултатът от това упражнение, би трябвало да стартираме от самата приватизация, към която с годините умишлено и трайно беше залепено прилагателното „ престъпна “. Това е извънредно опростенческо показване на историята, полуистина, която поради непрекъснатото си повторение се трансформира в една от най-големите неистини на прехода, предопределена за хора с къса памет. Така приватизацията бе превърната в мръсна дума, в комфортен повсеместен провинен за всички несгоди и неволи. За задачата бяха съчинени стряскащи митове, като да вземем за пример постоянно повтаряното изказване, че активи за десетки милиарди левове, долари или евро (някои споделят 20, други 30, че и повече) били продадени единствено за 2-3 милиарда. Сега министър председателят подвигна мизата още по-високо, като разгласи, че над 30 милиарда били откраднати по време на приватизацията.
Но тези „ сметки " нямат нищо общо с действителността. По публични данни на съответната организация, до момента приходите на страната от приватизацията (която към момента не е приключила) са за над 12,5 милиарда $. Освен това, както е известно, едно нещо коства толкоз, за колкото има искащи да го купят. А искащи да платят измислените от някой политик или прокурор фантастични суми в никакъв случай не е имало. Първо, тъй като огромна част от тогавашната „ горделивост на социализма “ бяха софтуерно изостанали и стопански нежизнеспособни предприятия, чиято така наречен продукция не би могла да бъде продадена на никое място отвън затворения, липсващ и непретенциозен пазар на „ братските социалистически страни ". И второ, тъй като при приватизацията дружно с активите се продават и пасивите. А голяма част от държавните предприятия бяха авансово източени, свръхзадлъжнени и докарани до банкрут. (Същото, прочее, се случи и със самата страна.)
При тези условия същинският проблем с приватизацията беше, че тя бе безпределно, а в някои случаи непоправимо забавена поради нечия спекулация, политическа колебливост или непросветеност, както и поради изкуствено подклажданите страхове на „ необятните национални маси “, успивани с благи приказки за „ равномерен преход “.
Въпреки всичко това обаче истината е, че точно с помощта на приватизацията стопански хубавичко и жизнеспособна част от българската държавна стопанска система оцеля и продължава да работи сполучливо в една естествена пазарна среда.
Ясен Бояджиев
Каква е задачата
Разбира се, надалеч съм от мисълта, че всичко към приватизацията е било транспарантно, заслужено и законно, че не е имало комисиони и нагласени процедури в интерес на „ наши хора “. Само че също по този начин несъмнено е, че от приказките за „ проверка на приватизацията “ още веднъж няма да произтече безусловно нищо.
Първо, тъй като концепциите за законодателни промени са юридически безсмислени. Премахването на отминалостта за „ закононарушения “, свързани с приватизацията, е невероятно заради простата причина, че е противоконституционно. А вероятното „ удължение на отминалостта до максимума от 35 години " няма да промени нищо, тъй като няма по какъв начин да бъде приложено със задна дата - за всяко закононарушение се ползва законът, който е бил в действие по време на неговото осъществяване. И второ, тъй като даже за миг хипотетично да допуснем, че някакси тези юридически „ неудобства “ бъдат преодоляни, е доста мъчно даже да си представим, че десетилетия по-късно такива „ закононарушения “ изобщо могат да бъдат открити и потвърдени. И че прокуратурата на Цацаров може да направи това, което не съумя да направи прокуратурата на Филчев. Освен най-вече да потормози известно време някой политически или бизнес съперник.
Така че цялата тази дандания към приватизацията не е нищо повече от политическа димка, чието стартиране преследва по едно и също време няколко цели. Най-напред - да послужи като пропагандно противопоставяне на идния избор на съмнение. После - да отклони вниманието от неспособността и нежеланието да се правят действителни промени и от подмяната им с реплика (например, че се води битка против корупцията). И най-после - да прикрие далавери (включително осъществени в последно време приватизационни покупко-продажби, за които отминалостта надалеч не е изтекла) и закононарушения от по-ново време, спрямо които толкоз оплюваната приватизация наподобява като детска игра.
Заедно с това обаче волно или несъзнателно се реализира още един резултат - задълбочава се заблудата, че целият преход е неуспех, че демокрацията и пазарната стопанска система са машинация, наложена от някакви злосторници, и че съществува някаква различна посока, в която би трябвало да тръгнем.
Виж всички публикации от Ясен Бояджиев-->
Банална концепция
Освен че е безперспективна и безсмислена, тази самодейност е и извънредно банална и изтъркана от приложимост. Може би е не запомнил, само че самият министър председател преди година към този момент се закани да прави „ тотална проверка на приватизацията ". И не е единствено той. Един президент непрестанно повтаряше „ да се отворят досиетата на прехода “, а още преди 16 години един основен прокурор, който ще се запомни основно с неспирните си провокации към здравия разсъдък, гръмко плашеше с инспекция на всички раздържавени предприятия. Днешният основен прокурор пък преди няколко месеца отсъди, че „ има закононарушения в доста случаи (на приватизация) “, само че се оплака, че „ давностният период за неизгодни покупко-продажби е от дълго време изминал “ и „ чертата е теглена “. И ето, че сегашните ръководещи се канят да отстранят това стеснение със „ законодателни промени във връзка с отпадането на отминалостта за закононарушения при приватизационни покупко-продажби “. За да може, по думите на премиера, „ отминалостта за приватизация да върви дружно с този избор на съмнение “.
" Криминалната " приватизация
За да забележим какъв ще е този път резултатът от това упражнение, би трябвало да стартираме от самата приватизация, към която с годините умишлено и трайно беше залепено прилагателното „ престъпна “. Това е извънредно опростенческо показване на историята, полуистина, която поради непрекъснатото си повторение се трансформира в една от най-големите неистини на прехода, предопределена за хора с къса памет. Така приватизацията бе превърната в мръсна дума, в комфортен повсеместен провинен за всички несгоди и неволи. За задачата бяха съчинени стряскащи митове, като да вземем за пример постоянно повтаряното изказване, че активи за десетки милиарди левове, долари или евро (някои споделят 20, други 30, че и повече) били продадени единствено за 2-3 милиарда. Сега министър председателят подвигна мизата още по-високо, като разгласи, че над 30 милиарда били откраднати по време на приватизацията.
Но тези „ сметки " нямат нищо общо с действителността. По публични данни на съответната организация, до момента приходите на страната от приватизацията (която към момента не е приключила) са за над 12,5 милиарда $. Освен това, както е известно, едно нещо коства толкоз, за колкото има искащи да го купят. А искащи да платят измислените от някой политик или прокурор фантастични суми в никакъв случай не е имало. Първо, тъй като огромна част от тогавашната „ горделивост на социализма “ бяха софтуерно изостанали и стопански нежизнеспособни предприятия, чиято така наречен продукция не би могла да бъде продадена на никое място отвън затворения, липсващ и непретенциозен пазар на „ братските социалистически страни ". И второ, тъй като при приватизацията дружно с активите се продават и пасивите. А голяма част от държавните предприятия бяха авансово източени, свръхзадлъжнени и докарани до банкрут. (Същото, прочее, се случи и със самата страна.)
При тези условия същинският проблем с приватизацията беше, че тя бе безпределно, а в някои случаи непоправимо забавена поради нечия спекулация, политическа колебливост или непросветеност, както и поради изкуствено подклажданите страхове на „ необятните национални маси “, успивани с благи приказки за „ равномерен преход “.
Въпреки всичко това обаче истината е, че точно с помощта на приватизацията стопански хубавичко и жизнеспособна част от българската държавна стопанска система оцеля и продължава да работи сполучливо в една естествена пазарна среда.
Ясен Бояджиев
Каква е задачата
Разбира се, надалеч съм от мисълта, че всичко към приватизацията е било транспарантно, заслужено и законно, че не е имало комисиони и нагласени процедури в интерес на „ наши хора “. Само че също по този начин несъмнено е, че от приказките за „ проверка на приватизацията “ още веднъж няма да произтече безусловно нищо.
Първо, тъй като концепциите за законодателни промени са юридически безсмислени. Премахването на отминалостта за „ закононарушения “, свързани с приватизацията, е невероятно заради простата причина, че е противоконституционно. А вероятното „ удължение на отминалостта до максимума от 35 години " няма да промени нищо, тъй като няма по какъв начин да бъде приложено със задна дата - за всяко закононарушение се ползва законът, който е бил в действие по време на неговото осъществяване. И второ, тъй като даже за миг хипотетично да допуснем, че някакси тези юридически „ неудобства “ бъдат преодоляни, е доста мъчно даже да си представим, че десетилетия по-късно такива „ закононарушения “ изобщо могат да бъдат открити и потвърдени. И че прокуратурата на Цацаров може да направи това, което не съумя да направи прокуратурата на Филчев. Освен най-вече да потормози известно време някой политически или бизнес съперник.
Така че цялата тази дандания към приватизацията не е нищо повече от политическа димка, чието стартиране преследва по едно и също време няколко цели. Най-напред - да послужи като пропагандно противопоставяне на идния избор на съмнение. После - да отклони вниманието от неспособността и нежеланието да се правят действителни промени и от подмяната им с реплика (например, че се води битка против корупцията). И най-после - да прикрие далавери (включително осъществени в последно време приватизационни покупко-продажби, за които отминалостта надалеч не е изтекла) и закононарушения от по-ново време, спрямо които толкоз оплюваната приватизация наподобява като детска игра.
Заедно с това обаче волно или несъзнателно се реализира още един резултат - задълбочава се заблудата, че целият преход е неуспех, че демокрацията и пазарната стопанска система са машинация, наложена от някакви злосторници, и че съществува някаква различна посока, в която би трябвало да тръгнем.
Виж всички публикации от Ясен Бояджиев-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ